За това пътуване
не приготвям багаж,
няма какво да си взема.
Разминах се с живите,
а мъртвите отдавна
спряха даже насън
да ми говорят.
Сред дюните нейде,
в посипана стъпка
намерих начало
на всички посоки.
Не моля
да съм нечия спирка,
живителна капка
и извор.
Застинала в жертвена слама
с поглед ни напред
ни встрани,
с сгушени клепки-
тих,
неподвижен съм пламък.
Ще разтворя ръце,
там, в целувка
на земя и небе,
там е мойта десятка,
нека просто съм
близка мишена.
