Имало едно време една страна - страната на сивите плоскости. Живеели там едни праволинейни същества: квадрати, триъгълници, правоъгълници и други тем подобни, всички те в различни оттенъци на сивото и разбира се, били жители на тази страна, която логично се наричала страната на сивите плоскости. Всеки в тази страна естествено бил изключително плосък. Та една от тези фигурки, да речем квардатчето, си имало своето плоско квадратно апартаментче и си живеело спокойно своя плосък живот. Всички жители имали своята широчина и дължина, но били с почти нулева височина. Та те познавали посоките наляво и надясно, назад и напред, но не знаели нищо за нагоре и надолу.
Един ден, по някакви странни закони, в тази страна пристигнало едно изключително странно същество, наречно ябълка. Странното същество се загледало в нашето квадратче и започнало да го следва и наблюдава начинът му на живот. И за да не бъде неканен натрапник, решило веднъж , както си висяло над нашия малък герой, да му каже здравей.
-Здравей,-казал странният гост,-Как си? Аз съм ябълка.
Бедното квадратче се стреснало, огледало се около себе си в плоското си апартаментче и някакво странно усещане се пробудило в него под лъжичката в стомаха му - като глас отвътре. Разбира се, попритеснило се какво става с него, откача ли, какво?
На ябълката не ѝ харесало особено да бъде възприемана като психологичен туземец и бавно се спуснала в плоското апартаментче. Естествено, по законите на тази страна, само маааалка частичка от ябълката било възможно да съществува като 'посетител'...да речем , да си представим основата на ябълката (като например потопена в мастило и отпечатана на бял плосък лист - какво друго освен малки неравни следи ще се отпечатат на листа). Та нашата ябълка с времето продължила бавно спускането си, но отново по законите на страната на плоскостите, колкото и да се спускала, само неясни отпечатъци от нея се появявали...като да речем срез след срез от ябълката, отново потопени в мастило и отпечатани на оня лист. Бедното квадратче, с което всичко това се случвало, не можело нищо друго да си помисли, освен отчаяно да смята, че ден след ден със сигурност откача повече и повече.
Ябълката започнала малко да се подразва от не съвсем приятелското отношение на квадратчето и в крайна сметка решила да направи нещата малко по-различни и малко по-ясни. Та като едно палаво делфинче, което си играе с топка и я подхвърля с муцунка, ябълката се спуснала под квадратчето, повдигнала го над себе си и полетяла с него нагоре-надолу над страната на плоскостите.
Квадратчето било абсолютно зашеметено от това, което се случва с него, всичко това било извън границите на неговия житейски опит. Наблюдавало отгоре плоското си жилище и плоските си приятели от посока, за която никой дори не подозирал, че е възможно да съществува. И разбира се от тази позиция погледът над нещата бил категорично съвсем различен.
Та спускайки се обратно долу, квадратчето вече не било единственото повече от учудено същество. Останалите фигурки, населяващи нашата плоска страна го заобиколили, защото излеждало, че техния приятел сякаш се появил от нищото, понеже не дошъл нито отляво, нито отдясно, нито отпред, нито отзад...И разбира се, се развикали:
- Какво за бога се е случило с теб, какво става, откъде идваш?
-Амииии...-затруднило се как да отговори квадратчето...- Не знам как точно да се изразя, но...бях в една друга реалност, наричана "горе"!
Приятелите му го загледали съчувствено, започнали да го потупват по рамото и да го успокояват, но за да не го обидят, казали:
-Е, сигурно...ама... я покажи, къде е това, както го наричаш "горе", посочи го?!
...Нашето бедно квадратче опитало да опише какво е преживяло, но срещайки притеснените погледи на приятелите си, било принудено да си замълчи. Най-малко защото не познавало думи и термини, с които да обясни нещо, което в тяхната реалност на страната на плоскостите просто не същесвува.
Но вече имало нова, различна връзка ...с ябълката.
