Очи за него

                              Това е пръстен, нали?

Объл е, около сантиметър в диаметър ( както да речем е прието да се нарича ). Кръгъл е, гладък на пипане, направен е за да се постави на някой от пръстите ни. Пръстен, име, форма. Не се казва пръстен всъщност, защото да, пръстен е, но формата е тази, която поставяме на пръста си. Какво друго виждаш? От какво е направен...какво е то? Направен е от злато.

Това е магазин за скъпоценности и бижута (пръстени, обеци, колиета и т.н.) 

Една жена е донесла някакво златно бижу, което е носила много години, да речем някакво пищно колие.

 Решила е, че иска нещо ново. Но вместо да купува нещо ново, което да добави към колекцията си, тя е решила, придържайки се към стар обичай, да претопи старото бижу в нещо различно и ново.

Пещ...въглени...горелка над съд...топящо се злато...калъп...пръчица...чук...ковач...

Удар след удар, удар след удар и пръчицата се превръща в лента, после по лентата започват да се гравират елементи - точици, вълнички, фигурки, може и камъче някакво да се добави...лентата да се поогъне и...станало гривна.

Различните форми (пръстени, гривни, колиета) не губят фундамнталната си природа - златото, като тяхна същина, докато добиват новите си очертания. Имената и формите са различните. Когато погледнеш едно бижу, виждаш форма и я наричаш пръстен, гривна, верижка. Златото, постоянното и трайното в природата на бижуто ... е временно забравено.

Ти, твоето тяло, имената и формите, твоите и на хората около теб, са само проявление... Ти и твоята истинска същност си остава трайното. 

Отвори очи за него.

Екран

Седни удобно, отпусни се и си представи, че наблюдаваш себе си :

( Седнал си пред екрана на телевизор и си загледан в преминаващите кадри от някакъв филм например ).

Докато действието на екрана протича, ние всички временно сякаш забравяме, че гледаме в монитор с цветни светлини. Приемаме образите за напълно реални и ставаме въвлечени в някакви малки драми от ежедневния живот. Отвреме навреме се сещаме, че само сме се загледали в нещо, и че все пак това са някакви кадри само от екрана. Когато това стане, ние подсъзнателно разграничаваме реалното от нереалното. Седейки на стола пред телевизора допускаш: " Аз, който  гледам този филм, съм реален. Кадрите от екрана - не са."

Направи една стъпка назад (образно казано).

Сега в екранът на телевизора виждаш  себе си, седнал на стол ,  вгледан  в телевизор.

Това сега е нещо като нов/различен филм.  Първоначалният наблюдател и филмът, който гледаше, са участници от излъчваното сега  на този същия екран. Този, който първоначално смяташе, че е реален, сега е толкова нереален, колкото и филма, който той/ти гледа(ш). И така, кое в този образ тук е реалното? Какво остава като постоянна величина? Какво остава непроменено в цялата тази картина, която си представяме от събития? Това е екранът.

А сега си представи как навсякъде, където се движиш, го правиш с товара на телевизора в ръце или още по-шантаво, че си странно същество, което вместо глава на раменете си носи екран на телевизор.

Аз  съм екран, на който се показват някакви не съвсем реални картини  от света. Всички образи на екрана, включително формата и личността, които смятам, че съм, са като нечии роли, изпълнявани от това, което наричаме/ определяме като Аз. В мигът, в който се разпозная, че съществувам като екран, а не под името и формата на това, което е зад(в) мен, аз съм свободна...

Ако на екрана има пламъци, екранът няма да изгори. Ако има  вода, екранът няма да се намокри и т.н. Когато откриеш какво наистина си, когато разбереш, че не си или си нещо различно от елемент от  преминаващото на екрана...ставаш недосегаем и неразрушим от въобръжаемото...освобождаваш се...

Езеро

Едно водно балонче се появи над езерото. Кръгличко, лъскаво и прозрачно, кара те да се усмихнеш.
И започна да си се радва и възхищава от себе си - колко грациозно се носи над водата, как отразява цветовете на дъгата под топлите лъчи на слънцето, как другите го забелязват и му се усмихват. Забрави, че всъщност е само една раздута капчица от езерото.

И изведнъж бамммм ... се пукна... и отново стана... езеро.

---

мислите са гладни ... в тъмното ...