петък, 29 април 2011 г.

Това е

Ти, който винаги си забързан и мнооого зает...нека ти кажа нещо за времето: поеми дълбоко въздух...издишай...брой...това е!

7 коментара:

  1. Но дишаме, а въздуха умира... убиваме го...

    ОтговорИзтриване
  2. яяя, милата ми гостенка :))
    за горното:
    никой нищо не може да задържи, проводници сме само ...
    и трансформатори ...( които по подразбиране и определение пренасят енергия от една верига към друга, посредством магнитна връзка )

    ОтговорИзтриване
  3. Така е, но какво препредаваме нататък...
    Понякога е по-добре да го оставим да гръмне в нас. Ако не е животораждащо, Животораждащо...

    ОтговорИзтриване
  4. вероятно би могло и така да се каже
    но нали ако гръмне, за другото никога няма да има шанс
    значи...особен вид препрограмиране може и да свърши работа (евентуално)

    ОтговорИзтриване
  5. Понякога изпускаме навън от себеси такива некрасиви неща, че наистина е по-добре да си ги преглътнем. Населяваме пространствата с...
    В другия случай, за който не зная много, издишането, отдаването са задължителни, тогава сме проводници. Но представи си колко трябва да сме чисти за да бъдем простичко проводници. Не можем...
    Положението е отчайващо - с две думи. И не е, онеже Гносиса си знае работата, извън малките ни мозъчета и умозаключения :))
    Важно е само едно - че Го има.

    ОтговорИзтриване
  6. Понякога ли...
    И в този ред на мисли, нима не изпускаме това, което преди това сме позволили (съзнателно или не) да влезе.
    А относно отчаянието, за негова регулация (ако въобще е възможно) си има едно малко ключе, казва се приемнопропускателна способност :р (мои си измислици).

    ОтговорИзтриване
  7. Не, не понякога...
    Винаги. Същност е.

    ОтговорИзтриване