четвъртък, 12 август 2010 г.

Спирам

Спирам да търся
Да видим оттук нататък какво ще намеря...и какво/кой ще ме намери

9 коментара:

  1. Спирайки да търсиш,
    подирваш покой...

    ОтговорИзтриване
  2. А всъщност,
    до тук
    какво търси?

    ОтговорИзтриване
  3. А всъщност знеш, че отговорът на този въпрос е нужен повече на мен самата. Трогателно е, ако се опитваш да ме улесниш в намирането му.

    _________

    Толкова лутане и преплитане на излишъци
    толкова заблуди, строго фокусирани проекции
    чакане, разпадане, отлагане, инфарктни самотѝ
    отдръпнати ръце, безсъници и... несбъднотѝ

    за да усетя, че само ако приседна тихо
    и отрека от всички мъдрини
    ако забравя да съм вечно репетативно ехо
    какво и кой ще има шанс да ме намери.

    ОтговорИзтриване
  4. нима остава пак цел
    и желание

    има още тишина и отричане нататък, значи,
    нали

    ОтговорИзтриване
  5. Цел и желание? Вероятно по-скоро необходимост.

    Не знам дали тишината има количествено измерение. Отричането са стъпките към нея. И не става дума за отричане само на външното, това е неоспоримо. А отричането е възможно след приемането. Иска се само решение и желание да влезеш, да поживееш в лабиринта и едва тогава евентуално да попаднеш на изход...за къде...то е ясно...

    ОтговорИзтриване
  6. все пак очакваш
    дори непосочено от теб
    но нещо да те намери

    има още за пускане

    ОтговорИзтриване
  7. непосочено е непожелано
    ако/каквото ме намери...е случване с мое неучастие.
    Е, може би само като приемник.

    за пускане - оооо има, има

    ОтговорИзтриване
  8. а защо си стигнала до тук
    какво те поведе

    ОтговорИзтриване