След всичките ми провали в търсенията, довели до преднамерено отрязани човешки взаимоотношения, някак логично е да съм сама.
На една определена човешка възраст се очаква той/човекът да е изградил стабилитет в повечето сфери на живота си. Обикновено това означава да е в влязъл стабилно в рамките, в които е бавно и сигурно ден след ден след раждането си, е натикван. И обучаван на всичко отгоре как да оцелява в тези рамки. Така старателно обучаван, докато забрави, че оцеляването зависи само от разчупването им. И естествено ако понечи да започне този процес, ще загуби статута си на средно статистическа брънка, следователно...ще пропадне в Нищото.
Това би трябвало да звучи заплашително, не магнетично ( както на мен). Толкова магнетично, че си привлякох присмех, ненавист, обиди, вини, отричане, определения и т.н. ... диагнози дори. В началото някои ме следваха, но само по простата причина, че си ги влачех със себе си. Тежко е, докато не решиш да се разделиш и с тях. Не хленча и вече ми омръзна да обяснявам. Ако само за миг усетя че това е необходимо, то вече е белег за неразбиране. И то не ми трябва. За споделяне...съм празна.
Така или иначе - кой/какво гори от желание да ме последва там - нищо в Нищото? Защото това ще е последното ми усилие...за пътуване натам. С единствена молба към него:
Приеми ме такава!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Не...
ОтговорИзтриване"Приеми!",
означава "не приемам".
И в желанието за нищо има много "Аз",
но още повече в това представяне на нещата, като отношения, чийто център е все пак "Аз".
Всички усилия са насочени към утвърждаване на нещо. Всяко утвърждаване е стена.
Закъснял отговор: Отрицанието не затваря ли кръга, като ностител на друго утвърждаване? Все пак, долавям смисъла на коментарът и го приемам изцяло.
ОтговорИзтриванеУсещам някои противоречия в думите ти, .. първо начина по който гледаме е по скоро от позицията на състояние, не на разбриания. Факта е че има много хора, които разбират много по малко а си живеят супер живота, т.е. може би просто имат късмет да срещнат някой който му пука достатъчно и да са с него. И понеже аз много добре те разбирам, защото и аз съм на същото дередже, все пак разбирам и другата страна, .. не отговорите са толкова същественни, колкото желанието когато нещо не е наред да ги достигнеш. И точно това е нещото което повече ни определя, така мисля. Защото усещането ни за живота в края на краищата се определя от доста прости неща. Предната събода ходихме с един приятел да дискотека и разхождайки се и говорейки, му заявих мислейки че много разбирам, :) .. че повечето хора са твърде "глупави" за да вижнат цялата комплексност на нещата. И той ме учуди с един отговор, че всъщност проблема е че правим живота твърде сложен, самите ние, а всъщност трябва да правим точно обратното. Усмивки от мен, ..,
ОтговорИзтриванеДруг закъснял отговор:)
ОтговорИзтриванеНе мога да коментирам противоречието, тъй като не съм сигурна какво точно визираш. Но това не е самоотбрана, разбира се че е възможно да се съзре такова, тъй като двуполюсността (противоречието) е заложена у нас на така да се каже, генно ниво. В смисъл, че живеем в такъв свят. Относно състояние и разбиране, да - начинът, по който оформяме светогледа си е от позиция на състояние. Но то е последица от разбиранияата ни. Различното, което влагам в "разбирания" е, че те не са базирани на интелектуални възприятия. Тези, които си живеят супер живот (мир и на тях) могат да бъдат на светлинни години далеч от стъпването с боси нозе по чакъла на Пътя. Но да се възползваме от чистотата на друга душа, чийто кредо е да докосне синусовия възел на тези около себе си, е вече летаргична обреченост. Поздравѝ Зен приятеля си, защото наистина проблемът ни е, че искаме да 'направим' живота си, а той просто Е. Намерението да правим нещо с него, а не да го живеем, е само по себе си плуване срещу течението, катализатор на процеси, които неминуемо ще донесат разрушени очаквания, болка и страдание.
Поздрав и от мен!