четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Още нещо за сиренцето...

Когато сме втренчени в дадена форма, създаваме нишки, които имат коварна притегателна сила . Това стеснява полезрението ни и то остава концентрирано в заключен ъгъл. Панорамната гледка е сведена до къшей, жаждата за притежание на който само ражда болка, а после се оплакваме от страданието...а сами сме създали причината и условията за пораждането му.

За болката и последствията от преследването на една такава форма, за невъзможността да се устои на глада за парченцето ( живот,  щастие, кариера, осъществяване, всеки може да обогати списъка...) ми напомня ето това устройство:

Публикувано от в

12 коментара:

  1. Меги4 февруари 2011 г. в 13:00

    Има ли изход?

    ОтговорИзтриване
  2. Вили4 февруари 2011 г. в 22:27

    Въпросът е риторичен.
    (предполагам)

    ОтговорИзтриване
  3. Меги5 февруари 2011 г. в 15:48

    Не... не...
    понякога имам нужда някой да ми каже "да, така е, има изход, наистина има..."
    понякога...

    ОтговорИзтриване
  4. Вили5 февруари 2011 г. в 23:09

    но това може да е изход за "някой", но не и за теб...

    не знам...
    предложение:
    1/ смяна на хранителния режим
    2/ разчупване на хранителната верига
    3/ смяна на полето за захранване
    :)

    ОтговорИзтриване
  5. Меги5 февруари 2011 г. в 23:44

    По-точно нямаше как да бъде казано...
    :)

    ОтговорИзтриване
  6. Вили7 февруари 2011 г. в 17:15

    еее, ти много бързо се съгласи, дърпай се малко де
    :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Меги7 февруари 2011 г. в 20:27

    Ама то няма с какво :)
    Тези три точки обхващат накратичко целия човешки проблем...
    За миг ме размечта, представих си свят без огледална сфера. И директна връзка на "захранване" с чиста Светлина.
    Много е тъжно че не е възможно...

    ОтговорИзтриване
  8. Вили7 февруари 2011 г. в 21:16

    не отричай, не отричай...
    няма как да знаем просто, лимитирани същества сме...

    ОтговорИзтриване
  9. Меги7 февруари 2011 г. в 21:22

    Така е, няма как да знаем...
    Но колкото повече "научавам" толкова по ми е и неверието. Граничи с отчаяние. Понякога си мисля, че без тези знания се живееше по-леко, макар и в заблуда. Но все си казвам..."А без Него как е."
    Та - по-лошо няма как да стане.
    Прощавай, че те занимавам с глупостите ми... понякога наистина имам нужда да ги кажа...

    ОтговорИзтриване
  10. Вили7 февруари 2011 г. в 21:46

    Разбира се, че не са глупости.
    Мисля, че не в това, какъв товар от знания имаш, а какво правиш с тях е от значение. Представяш ли си да вървиш непрекъснато, навсякъде с цялата камара книги (да речем), които си прочела. Защо ти е нужно да ги разнасяш насам-натам превита и напрегната (образно казано). Нима е нужно?
    Да разбереш и да продължиш...звучи приемливо...не знам.
    С риск да прозвучи още по-глупаво...яяя раздавай "книгите" с усмивка, ще ти стане и по-леко...

    ОтговорИзтриване
  11. Меги7 февруари 2011 г. в 21:53

    Книгите - тях да, с тях е лесно. Другото знание, което получаваш на мероприятия е тежко. Не можеш да го забравиш, не можеш да го проумееш, не знаеш какво да го правиш, намества се в теб и те избутва на тясно. После и да мислиш е безполезно... невъзможно, ненужно. Но си тежи. Виждаш света (себе си и всичко наоколо) по друг начин, света който си харесвал. А драматизирането е една хубавичка клопка също така. И спираш да мислиш... просто оставяш нещата да си се случват, ако наистина се случват, процесите да си текат, ако наистина ги има. Но това не премахва тъгата, не можеш да я затвориш, като книга...

    :)
    Пуснах ти песничка в блога ми.
    Тиха нощ, мило момиче.

    ОтговорИзтриване
  12. Вили7 февруари 2011 г. в 21:58

    Тъгата...и тя ми е сестра :)
    Тихо и край теб!

    Вълшебна е песничката...благодаря ти :)

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)