Една вълничка заподскача на пръсти и наслаждавайки се на слънцето, се приповдигна над окена. Смехът ѝ кънтеше, беше толкова горда и щастлива, че надскача себе си и самия океан, припкаше и се усмихваше на вятъра, който, включен в играта я побутваше напред и нагоре, помагайки ѝ в това изключително вълнуващо и емоционално надтичване към сушата, за което тя толкова дълго бе мечтала и очаквала да поеме. Бленуваше да се срещне с другите същества и да надникне в техния начин на живот, да сравни по какво си приличат, по какво се отличават, имаше да сподели толкова много. Като всички останали, и тя пореше устремено водната шир...към Брега.
Ето че започна да го доближава. Забеляза други вълнички около себе си и някакъв странен, неочакван страх я обвзе. Виждаше как най-напредналите застилаха с телата си твърдта и се замисли: "О, това ли ще се случи и с мен?!"
Една друга вълнà я настигна и подминавайки я попита:
- Защо изглеждаш толкова тъжна?
- Как защо? Защото ще се разбием...Целият този извървян път и накрая просто ще се разбием и ще се превърнем в нищо! Нима не разбирате това?
А другата вълнà се усмихна мокро и намигна:
- Не, ТИ не разбираш! Ти не си вълнà. Ти си само част от океана, част от океана си!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Преди време имах подобни мисли но в малко по-друга насока...
ОтговорИзтриванеВеднъж на брега, когато Егейско море лъкатушеше песенно и едва се забелязваха вълни, с Ванесса поседнахме да ги послушаме.
- Какво са вълните мамо?
- Всяка вълна е един човешки живот. Ражда се, танцува, умира, после пак...
- Какво е морето тогава?
- Един развълнуван Аз.
Мдамм...знаем със сигурност че има начало, има и край, a мноooго малко за това, което е между тях ( и какво да правим с него).
ОтговорИзтриване{}
"едно ново небе и една нова земя"
ОтговорИзтриване"... първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече"
...земята на спасените...
ОтговорИзтриванекъдето ще влязат ..." само записаните в книгата на живота на...“
..."Напиши, защото тези думи са верни и истинни..."