( Седнал си пред екрана на телевизор и си загледан в преминаващите кадри от някакъв филм например ).
Докато действието на екрана протича, ние всички временно сякаш забравяме, че гледаме в монитор с цветни светлини. Приемаме образите за напълно реални и ставаме въвлечени в някакви малки драми от ежедневния живот. Отвреме навреме се сещаме, че само сме се загледали в нещо, и че все пак това са някакви кадри само от екрана. Когато това стане, ние подсъзнателно разграничаваме реалното от нереалното. Седейки на стола пред телевизора допускаш: " Аз, който гледам този филм, съм реален. Кадрите от екрана - не са."
Направи една стъпка назад (образно казано).
Сега в екранът на телевизора виждаш себе си, седнал на стол , вгледан в телевизор.
Това сега е нещо като нов/различен филм. Първоначалният наблюдател и филмът, който гледаше, са участници от излъчваното сега на този същия екран. Този, който първоначално смяташе, че е реален, сега е толкова нереален, колкото и филма, който той/ти гледа(ш). И така, кое в този образ тук е реалното? Какво остава като постоянна величина? Какво остава непроменено в цялата тази картина, която си представяме от събития? Това е екранът.
А сега си представи как навсякъде, където се движиш, го правиш с товара на телевизора в ръце или още по-шантаво, че си странно същество, което вместо глава на раменете си носи екран на телевизор.
Аз съм екран, на който се показват някакви не съвсем реални картини от света. Всички образи на екрана, включително формата и личността, които смятам, че съм, са като нечии роли, изпълнявани от това, което наричаме/ определяме като Аз. В мигът, в който се разпозная, че съществувам като екран, а не под името и формата на това, което е зад(в) мен, аз съм свободна...
Ако на екрана има пламъци, екранът няма да изгори. Ако има вода, екранът няма да се намокри и т.н. Когато откриеш какво наистина си, когато разбереш, че не си или си нещо различно от елемент от преминаващото на екрана...ставаш недосегаем и неразрушим от въобръжаемото...освобождаваш се...
Но и екранът съществува само по отношение на нещо. Не би могъл да се приема като обективност, защото пак е само възприятие, независимо колко освободено от други, по-повърхностни такива...
ОтговорИзтриванеРазбира се, това е безспорно! Невъзможно е да твърдя обратното, би било неправдоподобно. Товар е, само някаква отправна точка е, предполагам...с прекъсната връзка...
ОтговорИзтриване