Едно водно балонче се появи над езерото. Кръгличко, лъскаво и прозрачно, кара те да се усмихнеш.
И започна да си се радва и възхищава от себе си - колко грациозно се носи над водата, как отразява цветовете на дъгата под топлите лъчи на слънцето, как другите го забелязват и му се усмихват. Забрави, че всъщност е само една раздута капчица от езерото.
И изведнъж бамммм ... се пукна... и отново стана... езеро.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Вили, лятото снимах една игра във Варна. Мислите ти ми напомниха за нея... :)
ОтговорИзтриванеhttp://img402.imageshack.us/i/1002005w.jpg/
:)
ОтговорИзтриванеДано са предизвикали хубави спомени, Меги. Малко по-ралично е водното балонче от моето езеро, но съм повече от убедена, че на теб няма нужда да обяснявам каквото и да било :)
да, зная...
ОтговорИзтриванеа това на снимката малко прилича на временната човешка форма в голямото езеро на висшия Аз
по-глобално погледнато може да стане и самата липика в океана на диалектиката :))
много фантазирам май...
написаното от теб е толкова нежно...
Не фантазираш, споделяш мисли само, каквото само правя и аз.
ОтговорИзтриванеГолямото езеро е пълнота, в която няма низши и висши. Ако нещо се раздуе до такова(висше), да не забравя от какво е част, защото така или иначе арогантността да се отлъчи завършва с ...баммм :)
така мисля аз...но както вече казах на едно друго място - не слушай никой, не слушай и мен...