Стълба

Ако човек иска да знае какъв е, не бива да си въобразява, че е нещо, което не е. Някои го наричат здрав разум, други реалност, определения различни. Системното  налагане на  образ , непривичен за същността му е и един вид бягство. Процесът на култивиране на други образи, различни от автентичният, е и изопачаване и бягство от отговорността да се изправи лице в лице с, лишаване от възможността за непосредствено въздействие на това, което сме.

Натрупването само на знания обаче за себе си, може да се окаже пречка, ако се превърне в център, в който мисълта е  фокусирана и чрез който съществува. Светът не е нищо повече от това, което сме, а това, което сме, създава проблемите на света.

Следването на определена система или техника за самопознание ще доведе до резултат, наложен от въпросната схема. Не може да е истинно нещо, което е продукт на шаблон. Отчайващо е, но няма метод за самопознание, на който да се разчита като достоверен.

Освобождаване от наложени илюзии е възможно само чрез  осъзнаване на характера на вътрешните причини, които ни карат да се придържаме към тях. Но съзнанието е изградено от знания и вяра, как може то да се освободи от тях? Те са средства за предпазване от болки и намекът да  се освободим от тези средства неизбежно поражда страх. А страх се поражда когато има вероятност от разчупване на дадена схема. Но да  се каже, че едни рамки трябва да се разрушат, по подразбиране вкарва в други рамки. Ами какво, ако просто наблюдаваме самите рамки?... Ще открием, че рамките са самото съзнание.

Отъждествяването с нещо е форма на бягство от себе си. Преодоляването на подобни ограничения са стъпка към освобождение...
Самозаблудата за характера на същността ни е извора на непрекъснато безредие, конкуренция и болка от разочарования. 

Рибата никога не научава къде и какво е океанът, докато не бъде извадена и хвърлена на сушата. Едва тогава тя ще усети копнеж по океана. Ние всички преминаваме рано или късно през етапи, които унищожават истинската ни същност, но това е само половината от един процес, който носи познание за нея и едва тогава възниква момента на копнеж да възвърнем първичността, която мнозинството от нас губят, но малко си възвръщат. Но това, което е още по-опасно е да се загубиш, докато вървиш...

 

Задържането по средата на едно пътуване е противоестествено. Да си представим човек, който се изкачва по стълба и внезапно спира по средата. Не може средата на стълбата да ти е дом. Всичко, което може да се предприеме, може да се направи или в основата или на върха на тази стълба.  Човек е мостът  между две крайности, а всички добре знаят, никой не строи дом върху мост.  Човекът Е този мост, тази стълба,  чието предназнаение е да послужи за преход, за преминаване от едната страна към другата.