Ох, не знам и аз... Първите са показност, борба за надмощие на интелекти. При другите сърцето може да се успокои само след тотален сблъсък на същности... в тишината след грандиозните скрити армагедони...когато човек е нищо друго освен бойното поле ( съвсем не безучастно обаче). И само такивата промени могат да донесат покоя на горкото сърце... (предполагам де)...
И аз не твърдя нищо категорично, няма как... Но зная със сигурност че в едно свито от радости или терзания сърце онези радиации не успяват да проникнат. Ако не знам кога идват за да ни променят, зная кога не идват... Но това е най-недостижимо - да се превърнем в приемащи, поемащи. Защото имаме мисли, минало и евентуалности, имаме наличности, имаме се. Това създава вълнения и липса на тишина, вътрешна. Но ако някак... някак така от самосебе си, и аз не знам как, се случи конфликтите да преминават и заминават, с тях мислите и вълненията, мове би промените са възможни.
Но ти знаеш - само си приказвам така, и може съвсем, съвсем да греша...
Нали...не проводници, а пречупвателни устройства сме ( образно казано ). Първо нека конфликта се случи, това само по себе си вече би било предпоставка другото да го последва. Но нека не се пропуска момента на това случване, а активно да се участва с безучастие в него. Това, което се опитвам да кажа ( а не само игра на думи ) е, да не се подхожда осъдително към нито една мисъл или емоция, възникнала като резултат или следствие конфликта. Давам си сметка колко абсурдно звучи, но нима и другият вариант не е още по-абсурден? Онзи, с очакванията, болките, разочрованията и всичкия шум, позволено му да вземе връх, замъгли погледа и издигне поредна стена...
Но както и ти знаеш, аз съвсем не влизам в спор, а само ми е много драго да си говорим. Някъде там сред такъв обмен на мисли всеки намира някаква следа или отговор. :)
Днес писах писах... после написаното ми изчезна някак. Сега само ще кажа - никакви личностни напъни не водят до промените за които сме чули, че са възможни. Иди на мероприятие, ходи цяла година, две... без мислите за действие или бездействие, и макар че пак нищо няма да се случва, нищо видимо... този период на една странна тишина ще те прегърне и някак... вълненията ще затихнат. Не зная дали с всички е така, но зная, че само с думи не става... Аз имах безумни съмнения. Сега имам безумна празнота на същото място...
Едно друго трънче казваше: "Това, което човек не намира вътре в себе си, не му се открива, като премества тялото си насам-натам." ... Освен това, при мен нещата май се случват все в обратен ред, ако има ред за случванията де.
Диалектичните само.
ОтговорИзтриванеЗащото ако настъпват промени от "онези"... те носят хармонията в същността си и се случват само и единствено в спокойно сърце...
Здравей, Вили @--,--
Ох, не знам и аз...
ОтговорИзтриванеПървите са показност, борба за надмощие на интелекти. При другите сърцето може да се успокои само след тотален сблъсък на същности... в тишината след грандиозните скрити армагедони...когато човек е нищо друго освен бойното поле ( съвсем не безучастно обаче). И само такивата промени могат да донесат покоя на горкото сърце... (предполагам де)...
Здравей гостенчето ми мило ;)
И аз не твърдя нищо категорично, няма как...
ОтговорИзтриванеНо зная със сигурност че в едно свито от радости или терзания сърце онези радиации не успяват да проникнат. Ако не знам кога идват за да ни променят, зная кога не идват...
Но това е най-недостижимо - да се превърнем в приемащи, поемащи. Защото имаме мисли, минало и евентуалности, имаме наличности, имаме се. Това създава вълнения и липса на тишина, вътрешна.
Но ако някак... някак така от самосебе си, и аз не знам как, се случи конфликтите да преминават и заминават, с тях мислите и вълненията, мове би промените са възможни.
Но ти знаеш - само си приказвам така, и може съвсем, съвсем да греша...
Нали...не проводници, а пречупвателни устройства сме ( образно казано ).
ОтговорИзтриванеПърво нека конфликта се случи, това само по себе си вече би било предпоставка другото да го последва. Но нека не се пропуска момента на това случване, а активно да се участва с безучастие в него. Това, което се опитвам да кажа ( а не само игра на думи ) е, да не се подхожда осъдително към нито една мисъл или емоция, възникнала като резултат или следствие конфликта. Давам си сметка колко абсурдно звучи, но нима и другият вариант не е още по-абсурден? Онзи, с очакванията, болките, разочрованията и всичкия шум, позволено му да вземе връх, замъгли погледа и издигне поредна стена...
Но както и ти знаеш, аз съвсем не влизам в спор, а само ми е много драго да си говорим.
Някъде там сред такъв обмен на мисли всеки намира някаква следа или отговор.
:)
Днес писах писах... после написаното ми изчезна някак. Сега само ще кажа - никакви личностни напъни не водят до промените за които сме чули, че са възможни. Иди на мероприятие, ходи цяла година, две... без мислите за действие или бездействие, и макар че пак нищо няма да се случва, нищо видимо... този период на една странна тишина ще те прегърне и някак... вълненията ще затихнат. Не зная дали с всички е така, но зная, че само с думи не става...
ОтговорИзтриванеАз имах безумни съмнения. Сега имам безумна празнота на същото място...
Едно друго трънче казваше: "Това, което човек не намира вътре в себе си, не му се открива, като премества тялото си насам-натам."
ОтговорИзтриване...
Освен това, при мен нещата май се случват все в обратен ред, ако има ред за случванията де.
Ми да, ама... :))) то онова атомчето дето е вътре в нас и извън нас може да диша само в Полето...
ОтговорИзтриване:р
каквото трябва да се случва ще се случи, независимо от нас :)
В блогспот върлуват духчета. Тези коментари ту изчезват, ту се появяват...
ОтговорИзтриване:))
хаха..нали, видя ли... и аз забелязах, че пак са се появили :)
ОтговорИзтриване